Демократите, прогресистите, които приветстват присъдата на Тръмп, вместо това трябва да скърбят за тази загуба

Жури от Манхатън издаде присъдата си за Доналд Тръмп предходната седмица. Слабото правосъдно гонене от страна на окръжния прокурор Алвин Браг може да е съумяло да навреди на правното и политическо благосъстояние на Тръмп, изключително в оспорвана конкуренция. Но това ще пристигна с цената на непредвидими вреди върху нашия парламентарен ред. 

За следващ път демократите пожертваха институциите и нормите, които поддържаха политическата ни непоклатимост, с цел да спрат един субект, който заплашва тяхната визия за народна власт.

В предишния четвъртък присъда, правосъдните заседатели единомислещо се споразумяха за комплициран набор от обстоятелства, които може и да не съставляват престъпно нарушаване. Установено е, че през 2016 година Тръмп е платил на порнозвездата Стефани Клифърд (сценично име Сторми Даниелс) 170 000 $, с цел да мълчи за хипотетична спекулация. Това единствено по себе си не нарушава закона. 

Президентът Байдън сподели в петък, че правосъдната система „ би трябвало да се почита “ и че е „ неразумно “ някогашният президент Тръмп да твърди, че присъдата в неговия развой в Ню Йорк е „ нагласена “. (Гети изображения)

Журито би трябвало да се е съгласило с Майкъл Коен, юрист на Тръмп по това време, че Тръмп непозволено е записал тези заплащания като „ правни разноски “, а не като принос към личната му президентска акция. Това може да е вина, заслужаваща санкция, само че освен по себе си закононарушение. 

И правосъдните заседатели би трябвало да са заключили, че тази счетоводна неточност е скрито опит да се даде опция за някакво по-голямо закононарушение, като нарушение на федералната акция или данъчния закон – макар че федералните управляващи не са довели обвинявания против Тръмп за изплащането на съглашението за неразкриване на информация на Клифърд.

Ако това звучи комплицирано, то е тъй като е по този начин – надалеч оттатък способността на едно обикновено жури да разбере. Тръмп ще има съществени учредения да апелира. Съдията Хуан Мърчан може да е сбъркал, като е позволил пространните, предубедени показания на Клифърд, които са имали малко отношение към счетоводните правила или финансирането на акцията. 

Наблюдатели към този момент възразиха против допускането от страна на арбитър Мърчан на подстрекателските показания на Клифърд, спирането му на импийчмънта на Коен от Робърт Костело и възбраната му за появяването на Брад Смит (експерт на Тръмп по законите за кампанията). Апелативните съдилища нямат необикновен интерес да вършат догатки на арбитър от първоинстанционния съд по отношение на постановленията на доказателствата, само че арбитър Мърчан позволи няколко съществени неточности в закона, подготвени за анулация. Например, той разреши на прокуратурата да задържи второто, по-голямо закононарушение, за което се твърди, че е станало допустимо от счетоводните гаври до самия завършек на процеса.  Това наруши конституционното право на Тръмп на ясно уведомление за обвиняванията, с цел да може той да показа съответна отбрана.

В една също толкоз сериозна неточност Мърчан разреши на прокуратурата в Манхатън да наложи неговата персонална версия на федералния избирателен закон. Върховният съд обясни в каузи като Ню Йорк против Съединените щати (1992 г.), Принц против Съединените щати (1997 г.) и Аризона против Съединените щати (2012 г.), че Конституцията не разрешава на държавни чиновници да преследват нарушавания на федералните закон. Клаузата за грижа в конституцията дава тази власт единствено на президента и неговите подчинени. 

Могат да минат години, преди Тръмп да успее да отнесе обжалванията си през щатската апелативна правосъдна система до Върховния съд на Съединени американски щати, където ще завоюва само по този финален въпрос. 

Междувременно прокуратурата към този момент ще е направила заличаването си върху конституционните ни правила. Първо изчезна традицията да не се преследват президенти, откакто са напуснали поста. 

В 235-годишната история на републиката прокурорите, както щатски, по този начин и федерални, са оставяли президентите на мира. И това не беше единствено тъй като всички президенти бяха чисти като навятия сняг. Вместо това определените ръководители бяха показали държавническа мъдрост, с цел да избегнат потреблението на наказателноправната система за манипулиране на избори или наказване на техните политически противници. Не единствено, че Джералд Форд помилва Ричард Никсън поради Уотъргейт или Джордж У. Буш остави Бил Клинтън на мира макар очевидното лъжесвидетелстване на последния, само че Доналд Тръмп не преследва Хилари Клинтън за нейното маршрутизиране на класифицирани имейли към нейната незащитена домашна компютърна мрежа.

Избягването на изкушението да се криминализират политическите разлики е значимо освен за отбрана на постоянна изборна система, само че и за обезпечаване на най-благоприятен президент.  Конституцията концентрира цялата изпълнителна власт на федералното държавно управление в президента. Прави това не тъй като Основателите имаха вяра, че президентите ще бъдат съвършени, а тъй като знаеха, че единствено един човек може да работи със скоростта, решителността и силата, нужни за реагиране при изключителни обстановки, отбрана на нацията и водене на война. 

Ако позволим на който и да е основен прокурор или локален областен прокурор да преследва президенти – изключително по несериозните обвинявания, измислени от Manhattan D.A. Алвин Браг – президентите ще би трябвало да вземат поради при вземането на решения дали политически противници и съперници ще се извърнат към съда, с цел да ги санкционират. Президентите ще се тревожат за риска от правосъдни разногласия, а не за рисковете за нацията.

Втората изчезнала норма е върховенството на закона, което включва като най-малко концепцията, че като случаи би трябвало да се третират еднообразно. Браг наруши върховенството на закона, като упрекна някогашния президент в закононарушение – счетоводно нарушаване, преустроено в закононарушение посредством хипотетично нарушаване на федералния избирателен закон – което в никакъв случай не е било упрекнато. 

Хората чакат съдилищата да постановат върховенството на закона, само че съдиите отхвърлят да ревизират „ прокурорската независимост на деяние “ – правилото, че единствено изпълнителната власт избира случаите за следствие. Съдилищата не могат да принудят прокурорите да прекратят делата, тъй като са избрали съответен обвинен, нито могат да принудят прокурорите да обвинят други обвинени, с цел да обезпечат равнопоставеност на третирането.

Случаят Тръмп сподели блестящо правилото, че най-важното бранители на правовата страна са прокурорите и другите членове на изпълнителната власт. Те подсигуряват, че законът се ползва еднообразно при избора на каузи за завеждане и незавеждане. 

Прокурорите би трябвало да дават отговор на идеала обществото да санкционира обвинените за осъществяване на закононарушения, а не просто за това, че са непопулярни. Но като проверяват първо Тръмп и по-късно измислят закононарушенията, Браг и сътрудниците му в Атланта и Вашингтон, окръг Колумбия, нарушиха върховенството на закона. 

Прогресивните, празнуващи присъдата на Тръмп, би трябвало вместо това да скърбят за загубата на институционалните правила, които са служили толкоз добре на нацията ни толкоз дълго.

Джон Йо, съпр. -автор на The Politically Incorrect Guide to the Supreme Court, е професор по право в Калифорнийския университет, Бъркли, задграничен старши теоретичен помощник в American Enterprise Institute и гостуващ помощник в Hoover Institution.